На 6 юли, в зала "Сирак Скитник" бе открита изложба "Сценографията – сбъдната мечта и достоен път". Изложбата е посветена на 90-та годишнина от рождението на именитите художници Евгени Вълев и доцент Николай Николов. На представянето на експозицията присъстваха много гости, сред които бе заместник-кмета Стоян Марков.

Изложбата проследява творческия принос на двамата автори, родени в Сливен, останали завинаги приятели и съмишленици. Експозицията включва творби от различни периоди на творчеството им. Идеята за реализацията на изложбата е провокирана от възможността не просто да бъде представено едно доказателство за време и достижения, свързани с характерни особености за конкретно визиран период.

В продължение на над 34 години творчеството на Евгени Вълев е тясно свързано със сцената на Сливенския драматичен театър, където той създава едни от най-незабравимите сценични оформления, останали завинаги като ценен документ в историята на българския драматичен театър. Не по-малко значими са неговите творчески експерименти като живописец, майстор на съвременната графична рисунка, графичен дизайнер, илюстратор и стенописец, възвърнал възрожденския дух на сливенската къща. Автор е на настоящия герб на Сливен.

Николай Николов не се завръща в Сливен, но започва активна творческа дейност като сценограф на сцените на драматичните театри в Дупница, Силистра, Враца, както и в Разград, Пловдив, Сливен, Кюстендил, Стара Загора, Плевен, Видин, Габрово, София, Москва и др. Инициатор е, съосновател на групата на художниците в Силистра и пръв председател на дружеството. От 1964-1969 г. е завеждащ секция „Сценография” в Съюз на българските артисти. Доцент по сценография в Националната художествена академия в София от 1969 – 1993 г. и един от най-успешните преподаватели по сценография. През 1995 създава и ръководи катедра „Изобразителни изкуства” и специалност „Сценография“ в АМТИИ „Професор Асен Диамандиев”, Пловдив.

Евгени Вълев и Николай Николов принадлежат към онова поколение, което навлиза в културния живот на страната в края на 50-те години на миналия век и което променя основно духовния изказ в националната ни култура.