Станка Михайлова Пенчева е българска поетеса. Родена е на 9 юли 1929 г. в Сливен, като трето дете в семейството. Баща ѝ е земеделец, майката – домакиня. В родния си град завършва средното си образование. Тук, в детския вестник „Изгрев“, са отпечатани за пръв път нейни стихотворения (1941 – 1942 г.), а в централния печат – през 1946 – 1947 година.

През 1952 г. завършва руска филология в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди. Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „Пълнолетие“. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със семейството си в Русе, кореспондент е на вестник „Народна култура“.

Работи още в литературното списание „Септември“ (1959 – 1975) и в списание „Отечество“ (1975 – 1986). Освен поезия публикува публицистика и преводи, главно от руски език. Членува в Съюза на българските журналисти и Съюза на преводачите в България. Пътува много из страната, среща се с почитатели на поезията в почти всички наши градове, изнася и самостоятелни авторски рецитали.

Станка Пенчева е автор на 27 стихосбирки, 3 книги с публицистика, една с автобиографична проза и една повест за деца. Отделни нейни творби са превеждани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и др. Има издадени стихосбирки на грузински език.

Омъжвала се е два пъти – за Климент Цачев и за Георги Бурмов. Има дъщеря и внук.

Носител е на следните отличия:

награда на Съюза на българските писатели за поезия (1970 и 2002)

награда „Добри Чинтулов“ (1996)

награда „П. К. Яворов“ (2000)

награда „Златен ланец“ на вестник „Труд“ (2003)[1]

награда „Иван Николов“ (2007)[2]

Носител е и на орден „Кирил и Методий“ – I степен (1974).

Умира на 27 май 2014 г. на 84 години.