Тържествена заря-проверка по случай Илинденско-Преображенското въстание ще има на паметника на незнайния войн. Тази година се навършват 120 години от избухването на въстанието.

Тържествена заря-проверка е част от програмата за честванията тази година на 120-тата годишнина. Тържествената проверка (заря) се изпълнява от Националната гвардейска част с участието на Гвардейския представителен духов оркестър.

На церемонията ще присъстват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, както и премиерът Николай Денков, който председателства Националния комитет за отбелязване на годишнината.

Речите на президента и премиера от възпоменателната церемония ще бъдат предавани пряко по Българското национално радио от 21:00 часа.

"Илинденско-Преображенското въстание е българско въстание и е направено от българи", припомни наскоро проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на Софийския университет.

"Целта на това въстание първоначално е било, според устава на ВМРО, автономия, но с цел сетнешно присъединяване към България".

Освен в София, според програмата, чествания ще има пред паметника "Илинденци" в местността Предел край Разлог. Там Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва. Военен ритуал ще има и на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ в Благоевград.

В Дупница честванията ще започнат с поднасяне на цветя на паметните морени на Никола Малешевски и Методи Димов. Ще има кръгла маса за въстанието.

Пловдив отбелязва 120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Заради тържествената заря-проверка днес са в сила промени в движението в центъра на София, предупреждават от Столична община.

От 7:00 часа тази сутрин до приключване на събитието се забраняват престоят и паркирането на превозни средства на паркингите на площад "Александър Невски", както и на площад "Николай Гяуров", а също и на улица "Оборище" - между булевард "Васил Левски" и улица "Г. С. Раковски". Няма да бъде разрешен престоят на коли от 13:00 часа и на паркинга на моста пред Национален стадион "Васил Левски".

От 18:00 часа до приключване на събитието е в сила забрана за влизане на пътни превозни средства в двете посоки по улица "Оборище" - "Раковски" и булевард "Васил Левски“, както и по улица "15-ти ноември" - между булевард "Цар Освободител" и площад " Александър Невски", а също и по улица "Московска" - в участъка между улица "Георги Бенковски" и площад "Желю Желев".

Националната служба за охрана въвежда мерки за сигурност в София за тържественото отбелязване на 120-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Достъп на граждани до зоната за сигурност на пл. „Св. Александър Невски“ ще бъде осигуряван от 20:00 часа през два пункта за проверка – при ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Оборище“ и при южния вход на храм-паметника „Св. Александър Невски“, съобщиха от НСО.

Служителите на НСО ще извършват проверки за предмети и вещества на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. Гражданите ще бъдат проверявани с детектори за метал и скенери за наличие на огнестрелни и хладни оръжия, остри предмети, експлозиви и леснозапалими вещества, източници на йонизиращи лъчения, фойерверки и други пиротехнически изделия. Граждани, които носят обемисти багажи, няма да бъдат допускани. Достъпът на лица във видимо неадекватно състояние също ще бъде ограничаван.

За времето от 17:30 ч. до 22:00 ч. се въвежда забрана за използване на безпилотни летателни системи (дронове) в зоната за сигурност.

В Кюстендил е предвидена празнична програма и поклонение пред паметника на Тодор Александров. С решение на Общинсикя съвет от 1998 г. 2 август е и официален празник на града.

В празничната програма ще гостува ансамбъл "Гоце Делчев" от София, основан през 1945 год. от български бежанци от Егейска и Вардарска Македония. За честването се очакват гости от други градове, активисти, евродепутати. Защо Илинден е официален празник на Кюстендил обясни пред БНР историкът доц. д-р Ангел Джонев:

"Не може да се говори за македонския въпрос, за националноосвободително движение на македонските и българите от Западните покрайнини без Кюстендил и Кюстендилския край. Това е категорично вярно, Значи, кюстендилци-четници има и то не малко и в Предилинденския, и в Следилинденсския период и в периода след Пръвата световна война. Тук е изходната позиция. От около 500 чети, които са преминали в периода от четническата акция 1895-та до Балканската война през 1912-та година, 86 до 90 чети са преминали само в периода на 1903-та година - Илинденско-Преображенското въстание. Не говорим за тези, които са се върнали от тук".