Мигрантите, които нямат право да останат в ЕС, трябва да бъдат върнати в страните, от които идват. Открийте данни за репатрирането и какви промени подготвя ЕС.

Връщането на нередовни мигранти от страни в ЕС е уредено в специална директива. Новият пакт на ЕС за миграцията и убежището предвижда изменения в законодателния текст.

В резолюция от декември 2020 г. Европейският парламент подчерта, че процедурите трябва да защитават основните права на мигрантите.

Парламентът прие през април 2023 г. позицията си по регламента за проверка на мигрантите на границите и процедурите за предоставяне на убежище. Регламентът определя как страните в ЕС решават кои мигранти трябва да получат отказ за предоставяне на убежище. Депутатите ще търсят съгласие със страните в Съвета на ЕС по промените в текста.

През 2022 г. на 141 060 души е било отказано влизане в ЕС. Основните причини за отказа са били липсата на валидна виза или разрешение за пребиваване (в 23% от случаите) и липса на обосновка за целите и условията на престоя (23%).

Страните в ЕС са издали 422 400 решения за връщане на мигранти през 2022 г. Мигрантите, засегнати от тези решения, най-често са били от Алжир, Мароко и Пакистан.

Броят на мигрантите, които са били върнати на практика, обаче е под 100 000 души.

Опростени процедури за вземане на решения на границите

Новият пакт за миграцията и убежището иска да опрости процедурите на границите и да ускори вземането на решения по някои искове за убежище.

Опростената процедура предвижда исковете да бъдат разглеждани в рамките на 12 седмици, след което в рамките на още 12 седмици да става връщането по отхвърлените искове. Процедурата няма да важи за непълнолетни без придружител, деца до 12 години и техните семейства, както и за хора с медицински проблеми.

Депутатът Фабиен Келер (Обнови Европа, Франция), автор на доклада за процедурите за предоставяне на убежище, заяви: „Като депутати ние призоваваме за справедливи и ефективни процедури за предоставяне на убежище, за да могат хората бързо да получават бежански статут, а тези, които очевидно нямат право на такъв, да получават бързо решение и да бъдат връщани във външна страна“.

Доброволни и принудителни връщания

Ако след получаването на решение за връщане мигрантът съдейства по свое желание на властите, връщането се определя като доброволно; в противен случай става въпрос за принудително връщане.

При някои доброволни връщания страната, издала решението, оказва съдействие на засегнатото лице (с финансова или логистична подкрепа).

По данни на Евростат близо половината (47%) от всички връщания на мигранти през 2022 г. са били доброволни.

Европейският парламент иска страните в ЕС да инвестират в програми за оказване на съдействие за доброволни връщания, тъй като доброволните връщания са по-лесни за организиране и страните, в които се връщат мигрантите, оказват по-голямо сътрудничество.

Сред основните практически пречки за процеса на връщане са идентифицирането на мигрантите и получаването на нужните документи от властите в страни извън ЕС.

Защита на основните права

Когато депутатите гласуваха позицията си по регламента за процедурите за предоставяне на убежище през април 2023 г., те настояха страните членки да създадат независими механизми за следене за спазването на човешките права на мигрантите.

Механизмите за следене трябва да обхванат посрещането на границите, осъществяването на първите проверки, вземането на решения по искове за предоставяне на убежище и връщането на нередовни мигранти, както и условията в центрове за мигранти.

Депутатът Биргит Зипел (С&Д, Германия) заяви след гласуването: „Европейският парламент може да бъде особено доволен от значително разширения мандат на механизма за следене за спазване на основните права, който сега включва и наблюдение на границите. Това решение е ясен сигнал от Парламента, че ЕС трябва да обърне внимание на нарушенията на правата на човека на нашите външни граници и да заеме твърда позиция в подкрепа на върховенството на закона“.