Отношенията между Иран и ЕС се оказаха нестабилни през последните години поради продължаващите нарушения на човешките права в страната. Парламентът многократно е призовавал за повече действия.

Ирански протестиращи жени, удостоени с наградата "Сахаров"

Парламентът присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта за 2023 г. на покойната Джина Махса Амини и на движението „Жена, живот, свобода“ в Иран, което настояваше за укрепване на правата на жените в страната.

Масови протести избухнаха в Иран след смъртта на Амини в полицейски арест през септември 2022 г., след като се твърди, че е носила забрадката си неправилно. Правителството предприе жестоки репресии, като арестува протестиращи и затвори социалните медии.

В отговор на тези развития на 19 януари 2023 г. парламентът призова за повече санкции срещу иранския режим, като каза, че всички отговорни за нарушенията на правата на човека трябва да бъдат изправени пред санкции на ЕС, докато Корпусът на гвардейците на ислямската революция трябва да бъде в списъка на терористите на ЕС.

Парламентарни резолюции относно Иран

Смъртта на Амини в ръцете на иранската полиция далеч не е единственият път, когато евродепутатите се изказват срещу сериозните нарушения на човешките права в страната.

В резолюция, приета през март 2023 г., парламентът осъди отравянето на стотици ученички, за което се съобщава в Иран. Твърди се, че тези атаки с токсични химикали са имали за цел да им попречат да посещават учебни заведения.

В резолюция, приета през ноември 2023 г., евродепутатите повториха призива си за започване на наказателни разследвания на престъпления, извършени от иранските власти.

Парламентът следи отблизо ситуацията с човешките права в Иран. През последните години той прие различни резолюции, за да привлече вниманието към положението на хора, които са граждани на ЕС и Иран, държани в затвора; тези на защитниците на правата на човека, като Насрин Сотуде, виден адвокат по правата на човека и носител на наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта през 2012 г.; и тази на защитниците на правата на жените . Евродепутатите също разкритикуваха жестокото потушаване на антиправителствените протести и осъдиха прилагането на смъртното наказание в страната.

Отговорът на ЕС на нарушенията на правата на човека в Иран през годините

Отношенията с Иран се оказаха проблематични още от Ислямската революция през 1979 г., което доведе, наред с другото, до ограничаване на правата на жените в страната и влошаване на положението с човешките права през годините.

ЕС е загрижен за ситуацията от години и наложи целенасочени санкции през 2011 г. в отговор на сериозните нарушения на човешките права в страната. През март 2012 г. бяха наложени допълнителни ограничителни мерки, които оттогава се удължават всяка година.

ЕС изигра важна роля за постигането на споразумение с Иран през 2015 г., за да му попречи да разработва ядрени оръжия в замяна на премахване на санкциите. Това спря през 2018 г., след като САЩ се оттеглиха от сделката.