Камѐлия То̀дорова, позната също на английски като Camellia Todorova и Camy Todorow (Кѐми То̀доров) през 80-те и началото на 90-те години на миналия век на Запад, е българска певица и киноактриса, съобщава Уикипидея.

Сред дългогодишните ѝ музикални сътрудници са Людмил Георгиев, Живко Петров, Ангел Заберски-син, Михаил Йосифов и други. Има съвместни изпълнения с групата „Мингъс Дайнасти“, Милчо Левиев, Алберт Мангелсдорф и Дон Чери. Била е в съвместна програма с изпълнители като Майлс Дейвис, Сара Вон, Били Престън и Луи Белсън.

Камелия Кирилова Тодорова е родена на 21 януари 1954 година в София, България. Родителите ѝ са Стойка Александрова Тодорова, певица в хоровата капела „Светослав Обретенов“, и Кирил Костов Тодоров, преводач и почитател на джаза. Дядо ѝ по бащина линия е Коста Тодоров.

В детска възраст се занимава с балет и художествена гимнастика. У тях се е говорило на френски, но в юношеска възраст Камелия решава сама да започне да учи английски език. От майка си наследява любовта към класическата музика, пластиката и спорта, а от баща си – към чуждите езици, джаза и киното.

Завършва Техникум по вътрешна архитектура и дървообработване (1972), следват първите ѝ изяви на сцена като актриса между 1972 и 1975 г. с експерименталната театрална трупа „4+4“ на режисьора Николай Георгиев. Там научава за певческите си способности, затова започва да взима уроци по пеене при Катя Спиридонова, а през 1975, след като затварят театър „4+4“ и не е приета във ВИТИЗ, започва да учи пеене в Естрадния отдел на Националната музикална академия при Ирина Чмихова. Завършва през 1976 г. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза.

През 1978 г. дебютира на Втория преглед на българските джазови оркестри в зала „Универсиада“ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, както и специалната награда на името на Дюк Елингтън. Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и участие в шоупрограми на музикалния театър „Фридрихщатпалас“ в Берлин. На фестивала Jazz Yatra („Джаз ятра“) в Бомбай/Мумбай поради липса на съпровождаща група, тя склонява ритмичната секция на Стан Гец да ѝ акомпанира при едно изцяло импровизирано и успешно участие.

Камелия Тодорова, заедно с бигбенда на БНР с диригент Вили Казасян, записва успешни поп песни, измежду които: „Не ме гледай така, момче“, „Прошепнати мечти“ и „Да е влюбен този свят“ (последните две често са погрешно смятани съответно за „Летят последните таксита“ и „Чакам те сутрин рано“ заради встъпителните си стихове), които остават запазена марка в репертоара на певицата. През 1980 г. излиза първата ѝ дългосвиреща плоча – „Софийски диксиленд и Камелия Тодорова“. Не след дълго предстои поредица от отличия. Към наградите си за джазови изпълнения прибавя призове от конкурси за популярна музика – Златният Орфей (1980, голяма награда за песните „Стая на релси“ и Maybe This Time от филма „Кабаре“) и Internationales Schlagerfestival Dresden („Международен шлагер фестивал в Дрезден“) (1982, голяма награда), на който се представя с песента Auf diesen Tag hab' ich gewartet („Очаквах този ден“), позната в българския си вариант като „Откритие“, по музика на Александър Бръзицов и текст на Матей Стоянов.

Участва и в няколко успешни български филма. Играе една от главните роли в „Търновската царица“ (1981), участва и в „Монолог за прасенцето“ (1981), „Прилив на нежност“ (1983), който е спрян след заминаването ѝ от България по-късно същата година, и „Бон шанс, инспекторе!“ (1983).

Камелия Тодорова се омъжва за Майкъл Кунстман през 1983 година и двамата се установяват в Западна Германия. От брака им се раждат две дъщери – Мириам-Ребека и Рахел-Лилия, родени на 25 юли 1984 година в Мюнхен. След завръщането си в България в началото на 90-те години Камелия включва дъщерите си в свои участия и концерти като беквокалистки, но впоследствие те сами отказват да продължат. Мириам решава да се занимава с музикален мениджмънт, а Рахел завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност поп и джаз пеене, като от 2006 година работи съвместно с диджея Страхил Велчев, познат под сценичния си псевдоним KiNK, а едва през 2012 г. издава първия си сингъл, Follow the Step, под сценичното име Рейчъл Роу (Роу е съкращение от фамилията Todorow, с която близначките са родени). Рахел се занимава също с писане на песни и текстове – писала е както за майка си, така и за Мария Илиева, Рут Колева, Любо Киров и Сантра. Тя издава общо пет песни: Follow the Step, L Square, Тук и сега, Горещо/студено и Sparks, към които са заснети видеоклипове.