Изложба на художника Никола Заров бе открита в Сливен на 23 април в "Узунова къща", съобщиха от Художествена галерия „Димитър Добрович“.

Никола Заров е един от най-популярните художници „тубисти” в България. Той става известен с големите си битови платна, изобразяващи живота, бита и обичаите на каракачаните, сред които израства. Живописта му е свързана с пейзажа, портрета и фигуралната композиция. Поради специфичната си техника на рисуване – направо с тубите с бои, той носи прозвището Тубиста. Изложбата е реализирана в рамките на проект „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико“.

Никола Заров е роден на 22 май 1931 година в каракачанските колиби в Стара планина, над Карлово. Семейството им се установява в село Шипка. Детството му минава като овчарче из склоновете на Шипка и рисуването.

През 1951 година е приет в първия випуск на Софийската художествена гимназия. След завършването ѝ през 1956 година постъпва в Художествената академия. Учи живопис в ателието на проф. Илия Петров.

След завършване на Академията се завръща в Шипка, където освен живописта се отдава и на читалищна дейност. Създава десетки пейзажи из околностите на Шипка и от Казанлък, както и редица композиции със сюжети от бита. С тях през 1964 г. открива първата си самостоятелна изложба в Казанлък. Следват и други. Между 1964 и 1979 г. той представя осем самостоятелни изложби в Казанлък, Габрово, Шипка, Севлиево.

През 1968 година Никола Заров е сред първите преподаватели на Казанлъшката художествена гимназия. От тук следват нови за него ангажименти. Вниманието му се насочва към живота и обучението на учениците, които той ще възприема като свои деца, нови учебни програми, практики, оборудване на ателиета и т.н.

През 1973 г. е изпратен да специализира организация на учебния процес по изобразително изкуство в Московската художествена академия „Суриков“. Посещава художествените музеи на Москва и Санкт Петербург. По време на пребиваването си в Русия създава десетки пейзажи. Някои от тях показва още тогава, заедно с творби на другите специализанти /Иван Кадийски, Сюлейман Сеферов и Тома Трифоновски/ в изложбената зала на Дома на дружбата между народите в Москва.

В продължение на близо четири десетилетия Никола Заров участва във всички колективни изяви на казанлъшките и старозагорските художници, в национални и международни изложби, в пленери по живопис и т.н. Негови произведения са притежание на художествените галерии в Казанлък, Стара Загора, Карлово, Плевен, Севлиево, както и на редица частни колекции в страната и чужбина. За принос към художественото образование е удостоен с медал „Св. Климент Охридски“.

Никола Заров умира на 27 март 2015 година.